Енциклопения на българския език

отказване

[otˈkazvɐnɛ]

отказване значение:

1. (общо) Действието, с което се изразява несъгласие да се извърши нещо или да се приеме нещо.
2. (навици) Прекратяване на употребата на нещо или извършването на привична дейност.
3. (спорт/техника) Прекратяване на участие в състезание или спиране на работа на механизъм поради повреда.
Ударение
отка́зване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-каз-ва-не
Род
среден
Мн. число
отказвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отказване

(общо)
  • Отказването от поканата беше счетено за неучтивост.
(навици)
  • Отказването на цигарите е труден процес.
(спорт/техника)
  • Поради технически проблем се стигна до отказване на двигателя.
  • Имаше масово отказване на състезатели заради жегата.

Как се пише отказване

Пише се със 'з' (отказване), проверка се прави с формата 'отказа' (чува се ясно 'з').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:казати
Образувано от представката 'от-' (отделяне, отхвърляне) и корена 'казвам' (говоря). Буквално означава 'изказване на несъгласие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отказване от наследство
  • отказване от тютюнопушене
  • пълно отказване
отказване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник