Енциклопения на българския език

отвличане

[otˈvlit͡ʃɐnɛ]

отвличане значение:

1. (право) Насилствено или противозаконно отвеждане на човек против волята му; похищение.
2. (психология) Насочване на вниманието в друга посока; разсейване.
3. (физика/геология) Процес на отнасяне или свличане на частици от повърхността (напр. от воден поток).
Ударение
отвлѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-вли-ча-не
Род
среден
Мн. число
отвличания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отвличане

(право)
  • Полицията разследва опит за отвличане на бизнесмен.
  • Филмът разказва за отвличане на самолет.
(психология)
  • Това беше маневра за отвличане на вниманието от истинския проблем.
(физика/геология)
  • Наблюдава се отвличане на почвения слой от придошлите води.

Как се пише отвличане

Представката е от- (не 'од-'). Окончанието за отглаголно съществително е -ане.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отвличам
Отглаголно съществително от 'отвличам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отвличане на вниманието
  • отвличане на дете
  • откуп за отвличане