Енциклопения на българския език

разсейване

[rɐsˈsejvɐnɛ]

разсейване значение:

1. (психология) Загуба на концентрация; отклоняване на вниманието от основна дейност или мисъл.
2. (физика) Процес, при който частици или вълни (светлина, звук) променят посоката си при сблъсък с други частици или нееднородности в средата.
3. (общо) Разпиляване на предмети в различни посоки.
Ударение
разсѐйване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-сей-ва-не
Род
среден
Мн. число
разсейвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разсейване

(психология)
  • Шумът от улицата допринесе за разсейването на учениците.
  • Търсеше начин за разсейване от тъжните мисли.
(физика)
  • Синият цвят на небето се дължи на разсейването на слънчевата светлина в атмосферата.
  • Релеевско разсейване.
(общо)
  • Разсейването на облаците предвещаваше хубаво време.

Как се пише разсейване

Пише се с 'з' в представката, въпреки че се обеззвучава при изговор (раСсейване). Коренът е 'сей' (от сея), завършващ на 'й'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣяти
От корена за 'сея' с представка 'раз-'. Първичното значение е разпръскване на семена или частици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разсейване на светлината
  • разсейване на съмнения
  • разсейване на вниманието