отклонение
[otkloˈnɛniɛ]
отклонение значение:
1. (пряко) Промяна на посоката на движение; отдалечаване от правия път или курс.
2. (преносно/нормативи) Несъответствие с установена норма, правило, стандарт или очакване.
3. (статистика/техника) Величина, с която дадена стойност се различава от средната или еталонната стойност (напр. стандартно отклонение).
- Ударение
- отклонѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-кло-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- отклонения
Примери за използване на отклонение
(пряко)
- Влакът направи леко отклонение поради ремонт на релсите.
- Отклонението на реката беше предизвикано от свлачище.
(преносно/нормативи)
- Всяко отклонение от инструкциите за безопасност се наказва.
- Имаше сериозно отклонение в разчетите на бюджета.
(статистика/техника)
- Стандартното отклонение показва разсейването на данните.
- Допустимото отклонение на детайла е 0.1 мм.
Синоними на отклонение
Антоними на отклонение
Как се пише отклонение
Представката е от- (никога од-). Окончанието за съществителни от среден род е -ие, не -йе.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клон
Производно от глагола 'отклоня се'. Коренът 'клон' е със старобългарски произход, означаващ разклонение или посока.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стандартно отклонение
- допустимо отклонение
- отклонение от нормата
- психическо отклонение