Енциклопения на българския език

отзвучаване

[otzvuˈtʃavanɛ]

отзвучаване значение:

1. (акустика/пряко) Постепенно затихване и изчезване на звук или ехо.
2. (медицина/преносно) Преминаване, намаляване на силата и изчезване на симптоми, болка, събития или спомени.
Ударение
отзвуча̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-зву-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
отзвучавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отзвучаване

(акустика/пряко)
  • С отзвучаването на последната нота залата избухна в аплодисменти.
(медицина/преносно)
  • Лекарят прогнозира пълно отзвучаване на симптомите до два дни.
  • С отзвучаването на скандала медиите загубиха интерес.

Антоними на отзвучаване

Как се пише отзвучаване

Пише се от- (представка) и -звучаване. Въпреки звучното 'з', 'т'-то в представката се запазва писмено, макар изговорно да се озвучава.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѫкъ
От 'звук' и глагола 'звуча'. Представката 'от-' придава значение на отдалечаване, завършване или затихване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отзвучаване на болката
  • отзвучаване на кризата