зазвучаване
[zɐzvuˈt͡ʃavɐnɛ]
зазвучаване значение:
1. (общо) Процесът на започване на звучене; моментът, в който се понася звук, мелодия или глас.
- Ударение
- зазвуча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-зву-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- зазвучавания
Примери за използване на зазвучаване
(общо)
- След кратко зазвучаване на химна, всички станаха на крака.
- Едновременното зазвучаване на всички камбани огласи града.
Антоними на зазвучаване
Как се пише зазвучаване
Пише се с 'а' след 'ч' (в наставката -ава), тъй като в българския език след ж, ч, ш не се пише 'я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звукъ
Произлиза от глагола 'зазвучавам', който е производен на съществителното 'звук'. Коренът е общославянски *zvǫkъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зазвучаване на музика
- тържествено зазвучаване
Популярни търсения и запитвания за зазвучаване
какво е зазвучаване, зазвучаване или зазвучяване, зазвучаване или зъзвучаване, зазвучаване или зазвочаване, зазвучаване или зазвучъване, зазвучаване или зазвучавъне, зазвучяване или зъзвучаване, зазвучяване или зазвочаване, зазвучяване или зазвучъване, зазвучяване или зазвучавъне, зъзвучаване или зазвочаване, зъзвучаване или зазвучъване, зъзвучаване или зазвучавъне, зазвочаване или зазвучъване, зазвочаване или зазвучавъне, зазвучъване или зазвучавъне