Енциклопения на българския език

отблъсване

[odˈblɤsvanɛ]

отблъсване значение:

1. (пряко / физика) Действието по избутване на нещо или някого надалеч; оттласкване.
2. (преносно / военно дело / спорт) Успешно противодействие на атака или нападение; отразяване на удар.
3. (психология) Отказ да се приеме някого или нещо; проява на неприязън.
Ударение
отблъ'сване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-блъс-ва-не
Род
среден
Мн. число
отблъсвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отблъсване

(пряко / физика)
  • Магнитното отблъсване е силно при едноименни полюси.
  • Рязкото отблъсване на нападателя спаси жертвата.
(преносно / военно дело / спорт)
  • Отблъсването на вражеската атака изискваше всички налични ресурси.
  • Вратарят направи отлично отблъсване на топката.
(психология)
  • Нейното студено държание предизвика отблъсване у събеседниците.

Как се пише отблъсване

Правилната форма, образувана от основния несвършен глагол отблъсквам, е отблъскване, но отблъсване се среща като производно на отблъсвам. Представката е от- (не од-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:блъскам
Производно от глагола 'отблъсвам' (еднократно действие или вариант на 'отблъсквам'). Префикс 'от-' + корен 'блъс' + наставка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отблъсване на атака
  • електростатично отблъсване
  • категорично отблъсване