Енциклопения на българския език

отразяване

[otrɐˈzʲavɐnɛ]

отразяване значение:

1. (медии/журналистика) Процесът на представяне, описване и съобщаване на събития или факти в средствата за масова информация или в документ.
2. (физика) Връщане на лъчи (светлинни, звукови, топлинни) от повърхност, която те срещат.
Ударение
отразя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-ра-зя-ва-не
Род
среден
Мн. число
отразявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отразяване

(медии/журналистика)
  • Отразяването на изборите беше обективно и безпристрастно.
  • Журналистът получи награда за цялостното отразяване на конфликта.
(физика)
  • Отразяването на слънчевите лъчи от снега може да заслепи очите.
  • Огледално отразяване.

Как се пише отразяване

Променливо я: пише се и се изговаря я, тъй като е в ударена сричка и следва сричка с гласна а (отразя̀ване).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разъ
От глагола 'отразявам', образуван от представка 'от-' и корен 'раз-' (удар, сечене - старобълг. 'разити'). Развитие на значението от физическо отблъскване към оптическо връщане на образа и абстрактно представяне на информация.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • медийно отразяване
  • широко отразяване
  • огледално отразяване