притегляне
[priˈtɛgʎɐnɛ]
притегляне значение:
1. (физика) Сила, с която телата си въздействат взаимно, като се стремят да се приближат едно към друго (гравитация).
2. (пряко) Действието по дърпане на нещо към себе си.
3. (търговия) Измерване на теглото на стока или предмет чрез везна/кантар.
- Ударение
- притѐгляне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-тег-ля-не
- Род
- среден
- Мн. число
- притегляния
Примери за използване на притегляне
(физика)
- Земното притегляне задържа атмосферата около планетата.
- Законът за всемирното притегляне е формулиран от Нютон.
(пряко)
- С рязко притегляне на въжето той спаси лодката.
- Притеглянето на стола към масата беше съпроводено със скърцане.
(търговия)
- След притегляне на стоката се издава касова бележка.
- Притеглянето показа, че багажът е над допустимите норми.
Синоними на притегляне
Антоними на притегляне
Как се пише притегляне
В смисъл на гравитация или дърпане към себе си се използва представката при-. Когато става дума само за измерване на тегло, може да се използва и 'претегляне', но 'притегляне' също е допустимо в определени контексти (придърпване към кантара).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тегля
Отглаголно съществително от 'притеглям', съставено от представка 'при-' и корен 'тегля'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- земно притегляне
- всемирно притегляне
- магнитно притегляне