Енциклопения на българския език

основател

[ɔsnɔˈvatɛl]

основател значение:

1. (общо) Лице, което полага началото на нещо (организация, град, учение, движение и др.); учредител.
Ударение
основа̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос-но-ва-тел
Род
мъжки
Мн. число
основатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на основател

(общо)
  • Той е признат за основател на съвременната българска държава.
  • В залата присъстваха и основателите на дружеството.

Антоними на основател

Как се пише основател

Грешни изписвания: усновател, оснувател, основътел

Думата започва с о, тъй като коренът е основ- (от основа).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:основа
От глагола 'основавам' + наставка '-тел' за лице, извършващо действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • баща-основател
  • основател на партия
  • основател на град