Енциклопения на българския език

ликвидатор

[likviˈdator]

ликвидатор значение:

1. (право/икономика) Лице, официално назначено да извърши процедурата по ликвидация на търговско дружество или предприятие (осребряване на имуществото, разплащане с кредитори и закриване).
2. (история/екология) Участник в дейностите по ограничаване на последствията и почистването след ядрената авария в Чернобил през 1986 г.
3. (общо) Човек, който унищожава или премахва нещо (често в негативен смисъл).
Ударение
ликвида̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лик-ви-да-тор
Род
мъжки
Мн. число
ликвидатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ликвидатор

(право/икономика)
  • Съдът назначи служебен ликвидатор на фалиралата фирма.
  • Ликвидаторът е длъжен да изготви начален баланс.
(история/екология)
  • Паметникът е посветен на подвига на хилядите ликвидатори в Чернобил.
(общо)
  • Политическите опоненти го нарекоха 'ликвидатор на демокрацията'.

Синоними на ликвидатор

Антоними на ликвидатор

Как се пише ликвидатор

Думата се пише с и във втория склад, следвайки корена ликвид-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:liquidator
От глагола 'liquidare' (правя течен, изяснявам, уреждам сметки). В съвременния език е навлязла чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • назначен ликвидатор
  • чернобилски ликвидатор
  • съвет на ликвидаторите
ликвидатор : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник