разрушител
[rɐzroˈʃitɛɫ]
разрушител значение:
1. (общо) Човек или фактор, който руши, унищожава или съсипва нещо съградено (материално или нематериално).
2. (военно дело) Бързоходен боен кораб, предназначен за борба с торпедни катери, подводници и самолети (ескадрен миноносец).
- Ударение
- разрушѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-ру-ши-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разрушители
Примери за използване на разрушител
(общо)
- Времето е най-големият разрушител на човешките творения.
- Той се превърна в разрушител на собственото си щастие.
(военно дело)
- Разрушителят пусна котва в залива за презареждане.
- Екипажът на разрушителя проведе учение в открито море.
Синоними на разрушител
Как се пише разрушител
Коренът на думата се пише с у (от руша), а не с о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разруша
Образувана от глагола 'разруша' (да унищожа структура) + суфикс '-тел'. Представката 'раз-' указва разделяне или унищожаване, а коренът е свързан със старобългарското 'роушити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безмилостен разрушител
- ракетен разрушител