ориентир
[oriɛnˈtir]
ориентир значение:
1. (пряко) Характерен, добре видим обект на местността, по който се определя местоположението или посоката на движение.
2. (преносно) Явление, събитие, личност или идея, които служат за ръководно начало в дейността или поведението; критерий.
- Ударение
- ориентѝр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ри-ен-тир
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ориентири
Примери за използване на ориентир
(пряко)
- Високата кула служеше за ориентир на туристите в града.
- В гъстата мъгла изгубихме всякакъв ориентир.
(преносно)
- Нравствените ценности са основен ориентир във възпитанието.
- Този икономически модел служи като ориентир за развитието на страната.
Как се пише ориентир
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:orienter
Заета от френски (orienter), която произлиза от латинската дума oriens – „изток“. Първоначалното значение е свързано с определяне на посоката спрямо изтока.
Употреба
Чести словосъчетания:
- губя ориентир
- основен ориентир
- сигурен ориентир