указател
[ukɐˈzatɛl]
указател значение:
1. (общо) Предмет (табела, стрелка, знак), който посочва посока, местоположение или дава информация за нещо.
2. (литература) Списък (на имена, термини, заглавия), приложен към книга или поредица, който улеснява търсенето на информация.
3. (информатика) Променлива, която съхранява адреса на друга променлива или обект в паметта.
- Ударение
- указа̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ка-за-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- указатели
Примери за използване на указател
(общо)
- Следвайте пътния указател за София.
- Поставиха указател към историческия музей.
(литература)
- В края на енциклопедията има азбучен указател.
- Библиографският указател е ценен помощник за изследователите.
(информатика)
- Грешката в програмата се дължеше на нулев указател.
- Работата с указатели в C++ изисква повишено внимание.
Как се пише указател
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:указатель
Заемка от руски език или калка, произлизаща от глагола 'указвам' (показвам, соча) + наставка за инструмент/средство '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пътен указател
- азбучен указател
- телефонен указател
- предметен указател