знак
[znak]
знак значение:
1. (общо) Предмет, изображение или звук, които по условност означават или указват нещо.
2. (комуникация) Движение (на ръка, глава и др.) за предаване на информация или изразяване на воля.
3. (суеверия/преносно) Явление или събитие, тълкувано като предзнаменование.
4. (математика/лингвистика) Писмено изображение за означаване на число, звук, операция или отношение.
- Ударение
- зна̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- знак
- Род
- мъжки
- Мн. число
- знаци
Примери за използване на знак
(общо)
- Пътният знак забранява влизането.
- Това е знак за внимание.
(комуникация)
- Той ми даде знак с ръка да мълча.
(суеверия/преносно)
- Счупеното огледало се счита за лош знак.
- Приехме дъгата като знак на надежда.
(математика/лингвистика)
- Знакът плюс (+).
- Препинателен знак.
Как се пише знак
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:знакъ
От праславянското *znakъ, свързано с глагола *znati (знам). Първоначалното значение е 'белег, по който се познава нещо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пътен знак
- зодиакален знак
- въпросителен знак
- знак на съдбата
Фразеологизми:
- под знака на
- слагам знак за равенство