Енциклопения на българския език

мерило

[mɛˈrilo]

мерило значение:

1. (преносно) Критерий, норма или основание за оценка и сравнение на някого или нещо.
2. (пряко) Уред или приспособление за измерване (остаряла или диалектна употреба).
Ударение
мерѝло
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-ри-ло
Род
среден
Мн. число
мерила
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мерило

(преносно)
  • Постъпката му беше високо морално мерило за всички нас.
  • Не можеш да съдиш за изкуството с комерсиално мерило.
(пряко)
  • Овчарят носеше дървено мерило за млякото.

Как се пише мерило

Грешни изписвания: мирило, мерйло, мерилу
Думата се пише с е в корена (проверка с думата меря).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣра
Произлиза от славянския корен за 'мярка' (мѣра) с наставка за оръдие или средство '-ило'. Сродна с думи в други славянски езици (руски 'мерило').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нравствено мерило
  • общо мерило
Фразеологизми:
  • двойно мерило
  • меря с едно мерило
  • меря със своето мерило
мерило : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник