Енциклопения на българския език

образец

[obraˈzɛt͡s]

образец значение:

1. (пряко) Предмет, изделие или състояние, което служи за пример за подражание или възпроизвеждане; модел, стандарт.
2. (преносно) Личност или поведение, достойни за подражание; идеал.
3. (търговия) Единична бройка от стока, показваща качеството на цялата партида; мостра.
Ударение
образ'ец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-ра-зец
Род
мъжки
Мн. число
образци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на образец

(пряко)
  • Този договор ще послужи като образец за бъдещите споразумения.
  • В музея са изложени образци на възрожденското изкуство.
(преносно)
  • Той е образец за честност и почтеност.
  • Поведението ѝ беше образец на дипломатичност.
(търговия)
  • Изпратихме безплатни образци на клиентите.
  • Търговският представител показа новите образци на платовете.

Антоними на образец

Как се пише образец

Грешни изписвания: образеца, образеци, убразец, обръзец
При образуване на формите за множествено число и при членуване, гласната 'е' в последната сричка изпада (т.нар. непостоянно 'ъ'/'е'). Правилно е образци, а не образеци.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:образъ
Произлиза от старобългарската дума 'образъ' (вид, лик, изображение) с наставка за умалителност или конкретизация '-ец'. Коренът се свързва с глагола 'обрязвам' – нещо, което е изваяно или оформено.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • по образец
  • образец за подражание
  • промишлен образец
  • попълвам образец
образец : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник