образец
[obraˈzɛt͡s]
образец значение:
1. (пряко) Предмет, изделие или състояние, което служи за пример за подражание или възпроизвеждане; модел, стандарт.
2. (преносно) Личност или поведение, достойни за подражание; идеал.
3. (търговия) Единична бройка от стока, показваща качеството на цялата партида; мостра.
- Ударение
- образ'ец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ра-зец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- образци
Примери за използване на образец
(пряко)
- Този договор ще послужи като образец за бъдещите споразумения.
- В музея са изложени образци на възрожденското изкуство.
(преносно)
- Той е образец за честност и почтеност.
- Поведението ѝ беше образец на дипломатичност.
(търговия)
- Изпратихме безплатни образци на клиентите.
- Търговският представител показа новите образци на платовете.
Антоними на образец
Как се пише образец
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:образъ
Произлиза от старобългарската дума 'образъ' (вид, лик, изображение) с наставка за умалителност или конкретизация '-ец'. Коренът се свързва с глагола 'обрязвам' – нещо, което е изваяно или оформено.
Употреба
Чести словосъчетания:
- по образец
- образец за подражание
- промишлен образец
- попълвам образец