Енциклопения на българския език

окови

[oˈkɔvi]

окови значение:

1. (пряко) Метални гривни, свързани с верига, поставяни на ръцете или краката на затворници за ограничаване на движенията им.
2. (преносно) Всичко, което потиска, ограничава свободата на действие или мисъл; робство, гнет.
Ударение
оков'и
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ко-ви
Род
женски
Мн. число
окови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окови

(пряко)
  • Пленниците бяха доведени в тежки окови.
  • Звънът на оковите отекваше в тъмницата.
(преносно)
  • Народът се вдигна, за да разчупи оковите на тиранията.
  • Той искаше да се освободи от оковите на предразсъдъците.

Антоними на окови

Как се пише окови

Грешни изписвания: укови, окуви, оковй

Думата се пише с начално о. Проверката може да се направи чрез сродни думи, където ударението пада върху корена, или чрез етимологията (от кова).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:окова
Произлиза от старобългарската дума *okova*, която е свързана с глагола *ковати* (кова). Коренът е общославянски и носи идеята за нещо изковано от метал, което обхваща или стяга.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тежки окови
  • железни окови
  • хвърлям в окови
Фразеологизми:
  • разкъсвам оковите
  • слагам окови