белезници

[bɛˈlɛznit͡si]

белезници значение:

1. (пряко) Метални окови във вид на две гривни, свързани с верижка, които се заключват на китките на задържано лице за ограничаване на движенията му.

Ударение: беле'зници
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: бе-лез-ни-ци
Род: мъжки
Мн. число: белезници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на белезници

(пряко)

Полицаят щракна белезниците на ръцете на заподозрения.
Затворникът беше доведен в съда с белезници.

Синоними на белезници

окови, пратги

Как се пише белезници

Грешни изписвания: белезнизи, билезници, белезнйци, белезницй

Думата се пише с 'е' във втората сричка (белезници), въпреки че в някои диалекти може да се чува икакво 'и'. Проверката не е възможна чрез сродна дума, правописът е установен по традиция.

Етимология

Произход:Турски

Оригинална дума:bilezik

Произлиза от турската дума 'bilezik' (гривна), която е преминала в българския език. Вероятно е настъпила народна етимология, свързваща думата с корена 'бял' или 'белег' поради вида на метала или следите, които оставят, но първоизточникът е значението за 'гривна/окова'.

Употреба

Чести словосъчетания:

слагам белезници
свалям белезници
полицейски белезници

Фразеологизми:

златни белезници

белезници