Енциклопения на българския език

букаи

[buˈkai]

букаи значение:

1. (история/животновъдство) Железни или дървени окови/вериги, поставяни на краката на коне, за да не бягат, или на затворници.
2. (разговорно/преносно) Много тежки, груби или неудобни обувки.
Ударение
бука̀и
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бу-ка-и
Род
мъжки
Мн. число
букаи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на букаи

(история/животновъдство)
  • Конете пасяха свободно, спънати само с тежки букаи.
(разговорно/преносно)
  • Свали ги тези букаи, ще ти разбият краката!

Как се пише букаи

Грешни изписвания: букайи, бокаи, букъи, букай
Думата завършва на , а не на -й. Буквата и образува отделна сричка.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:bukağı
Заемка от турски език (bukağı), означаваща окови или верига за крака.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тежки букаи
  • удрям букаите
Фразеологизми:
  • бия букаите