оклеветя
[o.klɛ.vɛ.ˈtʲa]
оклеветя значение:
1. (пряко) Разпространя лъжливи, позорящи твърдения за някого; набедя.
- Ударение
- оклеветя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-кле-ве-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- оклеветя се (взаимно)
- Видова двойка
- оклеветявам
Примери за използване на оклеветя
(пряко)
- Страхувам се, че ще ме оклеветя пред началника.
- Тя се опита да оклеветя съперницата си, за да спечели конкурса.
Синоними на оклеветя
Как се пише оклеветя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клевета
Произлиза от съществителното 'клевета' с добавяне на глаголна наставка и представка о-.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оклеветя някого несправедливо
- оклеветя публично