набедя
[nabeˈdʲa]
набедя значение:
1. (пряко) Обвинявам някого несправедливо в извършването на нещо лошо; оклеветявам.
- Ударение
- набедя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-бе-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- набедя се
- Видова двойка
- набеждавам
Примери за използване на набедя
(пряко)
- Набедиха го, че е откраднал парите от касата.
- Не можеш да набедиш невинен човек без доказателства.
Синоними на набедя
Как се пише набедя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣдити
Свързано със съществителното 'беда'. Първоначалното значение е свързано с причиняване на беда или обвинение, водещо до беда.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набедя някого в кражба
- набедя несправедливо
Фразеологизми:
- набеден за герой