възкръсване

[vɐskrɤsvɐnɛ]

възкръсване значение:

1. (религия) Връщане към живот след смъртта; оживяване.

2. (преносно) Възобновяване, повторна поява на нещо забравено, изчезнало или загубено (чувства, спомени, традиции).

Ударение: възкръ̀сване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: въз-кръс-ва-не
Род: среден
Мн. число: възкръсвания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възкръсване

(религия)

Възкръсването на Лазар е едно от чудесата, описани в Евангелието.

(преносно)

Наблюдаваме възкръсване на интереса към старите занаяти.
В душата му настъпи внезапно възкръсване на надеждата.

Синоними на възкръсване

възкресение, оживяване, възраждане, възобновяване, ренесанс

Антоними на възкръсване

смърт, умиране, замиране, изчезване

Как се пише възкръсване

Грешни изписвания: въскръсване, възкрасване, вазкръсване, възкръсвъне

Представката е въз- (пред звучен съгласен или гласна) или въс- (пред беззвучен). Тук коренът започва с к (беззвучен), но по морфологичен принцип се пази въз- в основната форма, макар фонетично да се обеззвучава. Коренната гласна е променливо ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:въскрьснѫти

Отглаголно съществително. Произлиза от старобългарския корен, свързан с връщане към живот.

Употреба

Чести словосъчетания:

чудодейно възкръсване
възкръсване на мъртвите

възкръсване