Енциклопения на българския език

умъртвяване

[omɐrtˈvʲavɐnɛ]

умъртвяване значение:

1. (пряко) Отнемане на живота на организъм; убиване.
2. (медицина) Медицинска процедура за прекъсване на жизнените функции на тъкан или нерв (напр. в стоматологията).
Ударение
умъртвя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-мърт-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
умъртвявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умъртвяване

(пряко)
  • Хуманното умъртвяване на болните животни беше наложително.
  • Законът строго преследва умъртвяването на защитени видове.
(медицина)
  • Зъболекарят пристъпи към умъртвяване на нерва преди поставянето на короната.
  • Умъртвяване на тъкани може да настъпи вследствие на измръзване.

Антоними на умъртвяване

Как се пише умъртвяване

Коренът е 'мърт', пише се с 'ъ'. Променливото 'я' (мъртъв - умъртвявам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:умрътвити
От глагола 'умъртвявам', който произлиза от корена 'мъртъв' (мрътвъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • евтаназия и умъртвяване
  • умъртвяване на нерв