Енциклопения на българския език

обучаем

[obutʃɐˈɛm]

обучаем значение:

1. (образование) Лице, което преминава курс на обучение; ученик, студент или курсист (използва се предимно в официално-административен стил).
2. (педагогика) Който подлежи на обучение, който може да бъде научен (като качество).
Ударение
обуча'ем
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
о-бу-ча-ем
Род
мъжки
Мн. число
обучаеми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обучаем

(образование)
  • Всеки обучаем трябва да се регистрира в системата.
  • Програмата е адаптирана според нуждите на обучаемите.
(педагогика)
  • Детето е лесно обучаемо и възприемчиво.

Антоними на обучаем

Как се пише обучаем

Грешни изписвания: обочаем, убучаем, обучъем

Пише се с у в корена (от уча).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обучавам
Страдателно причастие сегашно време от глагола 'обучавам', субстантивирано (превърнато в съществително) в административния и педагогическия език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • група обучаеми
  • списък на обучаемите