възпитаник
[vɐspiˈtanik]
възпитаник значение:
1. (Образование) Лице, което е получило или получава образованието и възпитанието си в определено учебно заведение.
2. (Обща употреба) Човек, който е формиран под влиянието на някого или нещо.
- Ударение
- възпита̀ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възпитаници
Примери за използване на възпитаник
(Образование)
- Той е възпитаник на Софийския университет.
- Възпитаниците на школата се събраха за годишнината.
(Обща употреба)
- Той е възпитаник на старата школа в живописта.
Синоними на възпитаник
Как се пише възпитаник
Пише се с едно н. Думата е образувана от глаголна основа 'възпита-' и наставка '-ник'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възпитавам
Произлиза от глагола 'възпитавам' + наставка '-ник'. Коренът е свързан със старобългарското 'питати' (храня, отглеждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бивш възпитаник
- възпитаник на гимназията
- възпитаник на дома
Популярни търсения и запитвания за възпитаник
какво е възпитаник, възпитаник или възпитанник, възпитаник или вазпитаник, възпитаник или възпйтаник, възпитаник или възпитъник, възпитаник или възпитанйк, възпитанник или вазпитаник, възпитанник или възпйтаник, възпитанник или възпитъник, възпитанник или възпитанйк, вазпитаник или възпйтаник, вазпитаник или възпитъник, вазпитаник или възпитанйк, възпйтаник или възпитъник, възпйтаник или възпитанйк, възпитъник или възпитанйк