обучител
[obul'tʃitɛl]
обучител значение:
1. (Образование) Лице, което провежда обучение, курсове или тренировки; специалист, ангажиран с предаването на знания и умения в конкретна област.
2. (Информационни технологии) Алгоритъм или компонент в машинното обучение, който управлява процеса на трениране на модел чрез подаване на данни и коригиране на параметрите.
- Ударение
- обучѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бу-чи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обучители
Примери за използване на обучител
(Образование)
- Фирмата нае опитeн обучител за повишаване на квалификацията на персонала.
- Сертифицираният обучител демонстрира новите техники за безопасност.
(Информационни технологии)
- Обучителят на невронната мрежа оптимизира теглата след всяка епоха.
- Използвахме специализиран обучител за разпознаване на изображения.
Синоними на обучител
Как се пише обучител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обуча
Производна дума, образувана от глаголната основа на 'обуча' (от корен 'уч-' – уча) и наставката за деятел '-тел'. Думата следва словообразувателния модел на старобългарския език за лица, извършващи действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- корпоративен обучител
- обучител на кучета
- сертифициран обучител