ученик
[ut͡ʃɛˈnik]
ученик значение:
1. (образование) Лице, което се обучава в училище (обикновено в начален, основен или среден курс).
2. (преносно) Последовател на нечие учение, възгледи или майсторство.
- Ударение
- ученѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-че-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ученици
Примери за използване на ученик
(образование)
- Всички ученици трябва да носят униформи.
- Той е примерен ученик.
(преносно)
- Платон е бил ученик на Сократ.
- Художникът надмина своите ученици.
Синоними на ученик
Антоними на ученик
Как се пише ученик
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ученикъ
Произлиза от глагола 'учити' (уча). Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бивши ученици
- примерен ученик
- ученик в гимназия