Енциклопения на българския език

обнародване

[obnɐˈrɔdvɐnɛ]

обнародване значение:

1. (право) Официално публикуване на нормативен акт (закон, указ, наредба) в държавен печатен орган, с което той влиза в сила или става достояние на обществото.
2. (книжовно) Разгласяване на някаква вест или документ пред широк кръг хора.
Ударение
обнарòдване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-на-род-ва-не
Род
среден
Мн. число
обнародвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обнародване

(право)
  • Срокът за влизане в сила тече три дни след обнародването в Държавен вестник.
(книжовно)
  • Обнародването на резултатите от конкурса успокои участниците.

Антоними на обнародване

Как се пише обнародване

Думата се изписва с 'а' в корена (народ) и завършва на -не като отглаголно съществително.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:обнародование
Заемка от руски език или калка (обнародовать), базирана на корена 'народ' – правя достояние на народа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обнародване в Държавен вестник
  • дата на обнародване
  • подлежи на обнародване