Енциклопения на българския език

отмяна

[otˈmʲanɐ]

отмяна значение:

1. (право) Официално прекратяване на действието на закон, наредба, заповед или уговорено събитие.
2. (бит) Човек или нещо, което замества някого в работата му, помага му и го облекчава.
Ударение
отмя'на
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-мя-на
Род
женски
Мн. число
отмени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отмяна

(право)
  • Парламентът гласува отмяна на мораториума.
  • Поради лошото време се наложи отмяна на полетите.
(бит)
  • Синът порасна и стана отмяна на баща си в работилницата.
  • Търся си отмяна за нощните смени.

Антоними на отмяна

Как се пише отмяна

Грешни изписвания: отмена, утмяна
Думата се пише с променливо я. В ед.ч. и под ударение се пише и изговаря я (отмяна), но в мн.ч., когато ударението не е върху гласната, се превръща в е (отмени).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:от- + мена
Образувана от представка 'от-' и корен, свързан с глагола 'меня' (променям). Първоначалното значение е свързано с промяна или замяна на едно състояние с друго.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна отмяна
  • отмяна на присъда
  • достойна отмяна

Популярни търсения и запитвания за отмяна