Енциклопения на българския език

засекретяване

[zɐsɛkrɛˈtjavɐnɛ]

засекретяване значение:

1. (администрация) Действието по обявяване на информация, документи или обекти за тайна; налагане на гриф за сигурност.
Ударение
засекретя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-се-кре-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
засекретявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на засекретяване

(администрация)
  • Засекретяването на досиетата предизвика обществен скандал.
  • Процедурата по засекретяване изисква специален протокол.

Синоними на засекретяване

Антоними на засекретяване

Как се пише засекретяване

Пише се с я в наставката (от глагола от III спрежение засекретявам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:засекретя
Отглаголно съществително име от 'засекретявам' (чрез руски 'засекретить', корен от френски/латински secret).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гриф за засекретяване
  • срок на засекретяване