Енциклопения на българския език

укриване

[uˈkrivɐnɛ]

укриване значение:

1. (общо) Действие по скриване на някого или нещо на тайно място, за да не бъде намерено.
2. (право/икономика) Съзнателно премълчаване или не деклариране на факти, доходи или стоки с цел избягване на задължения или наказателна отговорност.
Ударение
укрѝване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ук-ри-ва-не
Род
среден
Мн. число
укривания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на укриване

(общо)
  • Укриването на бегълците беше опасно начинание.
  • Полицията разкри схема за укриване на крадени вещи.
(право/икономика)
  • Той бе осъден за укриване на данъци в особено големи размери.
  • Укриването на информация по време на разпит е престъпление.

Как се пише укриване

Думата започва с предлог-представка у-, а не 'о'. Като отглаголно съществително завършва на -не.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крыти
Отглаголно съществително от 'укривам', което произлиза от праславянския корен *kryti (крия) с представка у-, придаваща значение за завършеност или насоченост на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • укриване на данъци
  • укриване на доходи
  • укриване на престъпник
  • опит за укриване