Енциклопения на българския език

разгласяване

[razɡlɐˈsʲavanɛ]

разгласяване значение:

1. (общо) Действието по правене на нещо достояние на много хора; публично оповестяване на информация.
Ударение
разглася̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-гла-ся-ва-не
Род
среден
Мн. число
разгласявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разгласяване

(общо)
  • Разгласяването на държавна тайна е престъпление.
  • Той се опита да предотврати разгласяването на скандала.

Антоними на разгласяване

Как се пише разгласяване

Пише се с 'з' в представката 'раз-' (пред звучен съгласен 'г'). Съдържа променливо 'я' (разгласяване).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глас
От съществителното 'глас' с представка 'раз-' (разпространение във всички посоки) и глаголна наставка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разгласяване на тайна
  • разгласяване на информация
  • пубично разгласяване