Енциклопения на българския език

есенция

[ɛˈsɛnt͡sijɐ]

есенция значение:

1. (химия/кулинария) Силно концентриран разтвор на летливи вещества, извлечен от растения или плодове, използван за ароматизиране.
2. (преносно) Най-важното, същественото съдържание на нещо; квинтесенция.
Ударение
есе'нция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-сен-ци-я
Род
женски
Мн. число
есенции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на есенция

(химия/кулинария)
  • Добавете две капки ванилова есенция към крема.
  • Парфюмът съдържа розова есенция.
(преносно)
  • Това изречение съдържа есенцията на неговата философия.

Как се пише есенция

Грешни изписвания: есенций, есенцйя
Думата е от женски род и завършва на -ия.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:essentia
От латинското 'essentia', произлизащо от глагола 'esse' (съм, съществувам). Означава същност, битие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ванилова есенция
  • плодова есенция
  • есенцията на проблема