Енциклопения на българския език

възвишеност

[vɐzˈviʃɛnost]

възвишеност значение:

1. (преносно) Качество на нещо или някой, който се отличава с високи морални, духовни или естетически достойнства; благородство.
2. (география) Място, което се намира на по-голяма височина спрямо околния терен (по-рядка употреба, обикновено 'възвишение').
Ударение
възвѝшеност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-ви-ше-ност
Род
женски
Мн. число
възвишености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възвишеност

(преносно)
  • Поезията му е изпълнена с емоционална възвишеност и дълбочина.
(география)
  • Къщата бе построена върху малка каменна възвишеност.

Антоними на възвишеност

Как се пише възвишеност

Наставката е -ост, а не -ос. При членуване се пише 'възвишеността' (двойно т).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:възвишен
Производна дума от прилагателното 'възвишен', образувана с наставката за абстрактни съществителни имена '-ост'. Връзка със старобългарския глагол 'възвысити'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовна възвишеност
  • нравствена възвишеност