Енциклопения на българския език

изобилие

[izoˈbiliɛ]

изобилие значение:

1. (пряко) Огромно количество от нещо; наличност на блага, предмети или качества в повече от достатъчни размери.
Ударение
изоби'лие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зо-би-ли-е
Род
среден
Мн. число
изобилия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изобилие

(пряко)
  • Тази година се радваме на изобилие от плодове и зеленчуци.
  • В магазина имаше стоки в изобилие.

Антоними на изобилие

Как се пише изобилие

Думата завършва на -ие, което е характерно за съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изобилиѥ
Старобългарска дума, образувана от представка из- и корен -обил- (свързан с 'обилен'). Сродна с латинското 'opulentus' (богат, обилен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цветно изобилие
  • в изобилие
  • рога на изобилието
Фразеологизми:
  • рог на изобилието