духовност
[duˈxɔvnost]
духовност значение:
1. (Философия / Култура) Съвкупност от интелектуалните, моралните и религиозните качества на човека или обществото; превес на духа над материалното.
- Ударение
- духо̀вност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ду-хов-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на духовност
(Философия / Култура)
- Българската литература през Възраждането е носител на висока духовност.
- В днешното консуматорско общество се усеща криза на духовността.
Синоними на духовност
Антоними на духовност
Как се пише духовност
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дух
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'духовен' с наставка '-ост'. Коренът 'дух' е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висока духовност
- липса на духовност
- център на духовност