бездуховност
[bɛzduˈxɔvnost]
бездуховност значение:
1. (етика) Липса на висши морални, културни или религиозни интереси; състояние на преобладаващ материализъм и еснафщина.
- Ударение
- бездухо̀вност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-ду-хов-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на бездуховност
(етика)
- Критикът нападна филма заради неговата комерсиална бездуховност.
- В обществото цареше апатия и бездуховност.
Синоними на бездуховност
Антоними на бездуховност
Как се пише бездуховност
Представката е без- (винаги със 'з' пред звучни съгласни като 'д').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + дух
Словообразуване от представка за липса 'без-', корен 'дух' и наставки '-овен' + '-ост'. Калка на чужди модели (напр. нем. Geistlosigkeit), но изградена с домашни морфеми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна бездуховност
- епоха на бездуховност