Енциклопения на българския език

нечестивост

[nɛt͡ʃɛˈstivost]

нечестивост значение:

1. (религия/морал) Липса на благочестие, греховност, порочност; поведение, което противоречи на религиозните или моралните норми.
Ударение
нечестѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-чес-ти-вост
Род
женски
Мн. число
нечестивости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нечестивост

(религия/морал)
  • Проповедникът говореше срещу нечестивостта на съвременния свят.
  • Деянията му бяха изпълнени с нечестивост и злоба.

Синоними на нечестивост

Антоними на нечестивост

Как се пише нечестивост

Пише се слято (не + честивост). Основната гласна в корена е 'е' (чест).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чьсть
От старобългарското 'нечьстивъ'. Връзка с корена 'чест' (почит). Първоначално означава липса на почит към Бога.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпълнен с нечестивост
  • наказвам нечестивостта
нечестивост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник