несретник

[nɛˈsrɛtnik]

несретник значение:

1. (пряко) Човек, на когото не върви в живота; неудачник, бедняк, скитник или човек с тежка съдба.

Ударение: несрѐтник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: не-срет-ник
Род: мъжки
Мн. число: несретници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на несретник

(пряко)

Героят в разказа е самотен несретник, който обикаля улиците.
Живя като несретник и умря в забрава.

Синоними на несретник

неудачник, злочестник, бедняк, скитник

Антоними на несретник

късметлия, щастливец, успял човек

Как се пише несретник

Грешни изписвания: несредник, несретнйк

Коренът е 'срет' (от среща/срета), затова се пише с 'т', а не с 'д'.

Етимология

Произход:Български/Славянски

Оригинална дума:срета/среща

Произлиза от старата дума *срета* (късмет, сполука, съдба), с отрицателна частица *не-*. Сродна със сръбската дума *срећа* (щастие/късмет). Несретник е човек без късмет.

Употреба

Чести словосъчетания:

беден несретник
самотен несретник