непоквареност
[nɛpokˈvarɛnost]
непоквареност значение:
1. (етика) Качество на човек или душа, които са запазили своята нравствена чистота; липса на морално разложение или пороци.
- Ударение
- непоква̀реност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-по-ква-ре-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- непокварености
Примери за използване на непоквареност
(етика)
- Детската непоквареност винаги трогваше стария учител.
- Тя излъчваше непоквареност и наивност.
Синоними на непоквареност
Антоними на непоквареност
Как се пише непоквареност
Думата се пише слято, тъй като е съществително име, образувано с отрицателната частица не-, която става представка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:квар
Съставена дума с отрицателна частица 'не-', префикс 'по-', корен 'квар' (стара славянска основа, означаваща вреда, развала) и наставка '-еност'. Свързана е с глагола 'покварявам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- душевна непоквареност
- детска непоквареност
Популярни търсения и запитвания за непоквареност
какво е непоквареност, непоквареност или не поквареност, непоквареност или непокварност, непоквареност или непуквареност, непоквареност или непоквъреност, непоквареност или непокваренуст, не поквареност или непокварност, не поквареност или непуквареност, не поквареност или непоквъреност, не поквареност или непокваренуст, непокварност или непуквареност, непокварност или непоквъреност, непокварност или непокваренуст, непуквареност или непоквъреност, непуквареност или непокваренуст, непоквъреност или непокваренуст