Енциклопения на българския език

ненормалност

[nɛnorˈmaɫnost]

ненормалност значение:

1. (общо) Състояние или качество на нещо, което се отклонява от установената норма, стандарт или обичайното положение.
2. (психология) Психическо разстройство; липса на душевна уравновесеност.
Ударение
ненорма̀лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-нор-мал-ност
Род
женски
Мн. число
ненормалности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ненормалност

(общо)
  • В поведението му се забелязваше известна ненормалност.
  • Техническата проверка откри ненормалност в работата на двигателя.
(психология)
  • Граничи с лудост и пълна ненормалност.

Как се пише ненормалност

Думата завършва на -ст (наставка за съществителни от женски род). При членуване не се променя (ненормалността), но в множествено число няма удвояване на 'т' (ненормалности).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:normalis
Образувана от прилагателното 'ненормален' с наставката за абстрактни съществителни имена '-ост'. Коренът произлиза от латинската дума 'norma' (правило, образец) през френски или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • психическа ненормалност
  • вродена ненормалност
ненормалност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник