Енциклопения на българския език

невменяемост

[nɛvmɛˈnʲaɛmost]

невменяемост значение:

1. (право/психиатрия) Психическо състояние, при което лицето не може да разбира свойството или значението на извършеното от него деяние или да ръководи постъпките си поради умствена недоразвитост или психическо разстройство.
2. (преносно) Състояние на крайна неадекватност, ярост или глупост.
Ударение
невменя'емост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нев-ме-ня-е-мост
Род
женски
Мн. число
невменяемости (рядко, само в спец. контекст)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на невменяемост

(право/психиатрия)
  • Съдът го освободи от наказателна отговорност поради невменяемост.
  • Беше назначена експертиза за установяване на невменяемост по време на престъплението.
(преносно)
  • Той крещеше до пълна невменяемост.

Синоними на невменяемост

Антоними на невменяемост

Как се пише невменяемост

Думата е абстрактно съществително от женски род, завършващо на -ост. Пише се слято с не-.

Етимология

Произход:Руски / Български
Оригинална дума:не + вменять
Образувано от отрицателната частица 'не' и 'вменяемост'. Коренът е свързан с глагола 'вменявам' (приписвам вина/отговорност).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • състояние на невменяемост
  • пълна невменяемост