вменяемост
[vmɛˈnjamost]
вменяемост значение:
1. (Правo / Психиатрия) Психическо състояние на човек, при което той е способен да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си; предпоставка за носене на наказателна отговорност.
- Ударение
- вменя̀емост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вме-ня-е-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на вменяемост
(Правo / Психиатрия)
- Съдебно-психиатричната експертиза доказа пълната вменяемост на подсъдимия.
- Липсата на вменяемост освобождава лицето от наказателна отговорност.
Синоними на вменяемост
Антоними на вменяемост
Как се пише вменяемост
Думата завършва на наставката -емост (от страдателно причастие). Пише се с е, а не с й или и.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:вменять
От руски 'вменяемость', производно на глагола 'вменять' (вменявам, считам за виновен/отговорен), който има старобългарски корени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- намалена вменяемост
- състояние на вменяемост
- експертиза за вменяемост