извращение
[izvrɐˈʃtɛniɛ]
- Ударение
- извраще́ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-вра-ще-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- извращения
Как се пише извращение
Пише се с щ (звукова стойност 'шт').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:извратити
От глагола 'извратя' (обръщам наопаки, развалям), с корен, сродни с 'върта'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- полово извращение
- пълно извращение