Енциклопения на българския език

неприкосновеност

[nɛprikosnoˈvɛnost]

неприкосновеност значение:

1. (право и етика) Качество или състояние на някого или нещо, който не може или не бива да бъде докосван, накърняван, нарушаван или преследван; имунитет, защита.
Ударение
неприкосновѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-при-кос-но-ве-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неприкосновеност

(право и етика)
  • Конституцията гарантира неприкосновеност на личната кореспонденция.
  • Депутатската неприкосновеност бе свалена заради разследването.
  • Териториалната неприкосновеност на страната е основен приоритет.

Синоними на неприкосновеност

Антоними на неприкосновеност

Как се пише неприкосновеност

Пише се с и във втората сричка (непри-, от при) и с о в корена (ос-, от косвам). Завършва на наставката -ост за абстрактни съществителни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прикосновен
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното *неприкосновен*. Коренът *кос-* (докосвам) е старобългарски, сродна с руското *прикосновение*. Значението е калка на латинското *intactilis* или *sacrosanctus*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • личен неприкосновеност
  • жилищна неприкосновеност
  • телесна неприкосновеност