Енциклопения на българския език

накърнимост

[nakɐrˈnimost]

накърнимост значение:

1. (абстрактно) Свойството да може да бъде накърнено, увредено или нарушено (обикновено се отнася за права, достойнство, интереси). Често се използва в контекста на липсата на това качество (ненакърнимост).
Ударение
накърнѝмост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-кър-ни-мост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накърнимост

(абстрактно)
  • Осъзнаването на собствената накърнимост го направи по-предпазлив.
  • Човешкото достойнство не трябва да бъде обект на накърнимост.

Синоними на накърнимост

Как се пише накърнимост

Думата се изписва с ъ в корена и окончание -имост, характерно за отглаголни съществителни, означаващи потенциално свойство.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кърня
Производна на глагола 'накърнявам' (от корен 'кърн' - чукан, отрязан, непълен) чрез наставката за възможност/свойство '-имост'.
накърнимост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник