Енциклопения на българския език

накълцване

[nɐˈkɤɫt͡svɐnɛ]

накълцване значение:

1. (кулинария) Действието по глагола накълцвам; нарязване на нещо (обикновено хранителен продукт) на много дребни парчета чрез удари с нож или сатър.
2. (преносно) Нанасяне на множество прободни или порезни рани.
Ударение
накъ̀лцване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-кълц-ва-не
Род
среден
Мн. число
накълцвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накълцване

(кулинария)
  • Рецептата изисква ситно накълцване на лука.
  • След накълцването на месото, то се омесва с подправките.
(преносно)
  • Филмът съдържаше сцени с жестоко накълцване.

Как се пише накълцване

Думата е отглаголно съществително име от среден род. Завършва на -не. В множествено число окончанието е -ния (накълцвания), но в единствено винаги се пише с е накрая.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*kъltati / *kъl-
Произлиза от глагола 'накълцвам', който е с префикс 'на-' и корен, свързан с общославянското *kъl- (бода, режа, кълва). Формата е отглаголно съществително име.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ситно накълцване
  • накълцване на месо
  • накълцване на зеленчуци