Енциклопения на българския език

кълцане

[ˈkɤɫt͡sɐnɛ]

кълцане значение:

1. (кулинария) Действието по нарязване на нещо (месо, зеленчуци) на много дребни парчета чрез многократни удари с нож или сатър.
2. (зоология) Повтарящо се действие на кълване с човка (за птици).
Ударение
къ̀лцане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
къл-ца-не
Род
среден
Мн. число
кълцания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кълцане

(кулинария)
  • Кълцането на лука предизвика сълзи в очите ѝ.
  • За тази рецепта се изисква ситно кълцане на магданоза.
(зоология)
  • Чуваше се ритмичното кълцане на кълвача по кора на дървото.

Как се пише кълцане

Грешни изписвания: калцане, кълцъне
Пише се с ъ (проверка с 'клъцвам', където ударението пада върху гласната или чрез правилото за редуване).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клъц-
Произлиза от глагола 'кълцам'. Коренът е сродни със звукоподражателни форми в други славянски езици, маркиращи ритмично действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ситно кълцане
  • кълцане на месо
кълцане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник