Енциклопения на българския език

насичане

[nɐˈsit͡ʃɐnɛ]

насичане значение:

1. (пряко) Нарязване на нещо на множество парчета чрез удари.
2. (техника) Накъсване, прекъсване на плавността на движение, звук или видео сигнал.
Ударение
насùчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-си-ча-не
Род
среден
Мн. число
насичания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на насичане

(пряко)
  • Насичането на дървата за огрев отне целия следобед.
  • Готвачът демонстрира бързо насичане на зеленчуците.
(техника)
  • Поради лошата интернет връзка се получи неприятно насичане на картината.
  • Имаше насичане в говора му от притеснение.

Как се пише насичане

Глаголът е от 3-то спрежение (насичам), затова се пише с и (насичане), а не с 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣщи
От глагола 'сека' (режа). Формата 'насичам' е несвършен вид с наставка, индикираща разделяне на множество части.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • насичане на образа
  • насичане на звука
насичане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник